* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Димани думаше:
- Поседи, либе, поседи,
поседи, поседянкувай,
ази на зяфет ще ида,
горе в горната махала,
във циганската механа,
сто драм ракия да пия,
маймурлук да си разваля,
от вчера и от завчера,
за една жълта жълтица
и тя е, либе, калпава! -
Седя Димана, що седа,
товар борина изгори,
три юза памук изпреде.
Петлите са дваж попели,
дваж попели, потретили,
ней й се дрямка додрема,
глава си на стол сложила.
Свекърва й й думаше:
- Иди, Димано, в одъра,
завий се с китен раваник,
аз като чуя млад Дима,
аз ще те, булне, повикам.
Послушала я Димана,
първа я съня заспала.
Ей де ми иде млад Димо,
две го гъдулки водеха,
четири зурли свиреха,
два му тупана тупаа.
На врата тропа млад Димо,
майка му си му отвори:
- Лека полека, Димо ле,
да не събудиш Димана,
първа е съня заспала.
Всичката нощ е играла
с твоите трима ратаи. -
Димо си нищо не рече,
право в собата си влезе,
извади влашко ноженце,
та й главата отряза.
Димани глава скачаше,
със тръпен език думаше:
- Направда, Димо, загинах,
от твойта стара майчица.
Ако ме мене не вярваш,
погледни към полицата,
три юза памук изпредох,
товар борина изгорих,
Димо си нищо не рече,
най се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020