|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
Стефан Диляна думаше:
- Диляно, любе Диляно,
Диляно, първо венчило.
Таз вечер ще ида, Диляно,
у братови си на гости;
ще ядем, Диляно, ще пием,
до петли вино ще пием,
от петли върла ракия.
Ти да ме чакаш, Диляно,
да седиш, да седенкуваш,
мен, Диляно, да чакаш,
портите да ми отвориш,
кончето да ми отведеш.
Седяла Диляна и чакала,
девет вретена напрела
и десетото почнала.
Мъжко й се дете събуди,
събуди и се разплака.
Нейната стара свекърва,
тя си им холан душманка,
тя на Диляна продума:
- Я си легни, Диляно,
мъжко си дете да приспиш,
кога се Стефан зададе,
аз ще те, холан, събудя
вратата да му отвориш.
Легнала е Диляна заспала,
ето, че Стефан пристига
на вратата хлопа и вика:
- Любе Диляно, Диляно,
излез ми вратата отвори
и конче ми отведи.
Дилянината свекърва,
тя им е върла душманка,
на Стефан вратата отваря.
Стефан майка си думаше:
- Къде е, мамо, Диляна
вратата да ми отвори?
Стефановата майчица
тя на Стефан думаше:
- Стефане, синко Стефане,
цяла нощ тя е играла
с твоите аргати.
Сега е легнала, заспала.
Стефан го гневно догневя.
Извади ножче от пояс,
на Диляна главата отряза.
Главата скача, говори:
- Стефане, любе Стефане,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза?
Цяла нощ съм те чакала
девет вретена напрела,
десетото съм започнала.
Мъжка се рожба събуди,
събуди и се разплака.
Твоята стара майчица,
тя ни е любе душманка,
тя си на мене думаше:
- Легни си, легни, Диляно,
мъжка си рожба да приспиш.
Като чу Стефан тези думи,
че се в сърцето прободе
и на Диляна думаше:
- Лежи, Диляно, да лежим;
вместо да плаче една майка,
нека да плачат две майки.
Нека да ходи майка ми,
да ходи, да се находи.
Гавраилово, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|