* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Макя Бояна годява
за младо момче Никола.
Три дни са годеж правиле,
три дни са яли и пили,
та са изяли, изпили
девет ми фурни кисел леб,
сто ведра вино червено,
петдесе - бистра ракия,
и една крава ялова.
Кога си годежняци изпратиле,
Бояна майци си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
силна ме дремка налегна -
ще легна да си придремна.
Па си Бояна легнала,
та си е сън сънувала.
Силно от сън си трепнала,
та се Бояна събуди,
и си на майка думаше:
- Мале мо, стара майчице,
разваляй, мамо, годежа,
лош съм си сън сънувала -
четири черни галуне
със нофте перуш фъргаа,
със уста месо късаа.
Това, мамо, не е на добро!
Мама Бояни думаше:
- Дъщеро Бояно, дъщеро,
как да разваля годежа!?
Малко ли са е, мамо, изяло,
изяло, още изпило:
сто ведра вино червено,
петдесе - бистра ракия,
девет ми фурни кисел леб
и една крава ялова!
Че си Бояна ожениха
за самси Никола позлатен.
В неделя сватба правиле.
Кога се сватба довърши
Никола дума Бояни:
- Ще седиш, Бояно, ще чекаш,
я ще си кръстник изпрата,
та като се, либе, повърна,
та като се, либе, повърна -
отдалеко да ме посрещнеш.
Отиде Никола, отиде
кръстника да си изпрати.
Седела Бояна, чекала,
девет вретена напрела,
мъжко ходило наплела,
кантар борина изгорила.
Па ге на сън уборило.
Бояна свекърви говори:
- Мале ле, стара мале ле,
мене ме на сън удари -
ще легна да си придремна;
ти като чуеш Никола,
да си ме, мале, събудиш,
да си ме, мале, събудиш -
отдалеко да го посрещна!
Буля Бояна заспала.
Никола на порти потропа.
Майка му леко станала,
Николу още по-леко думала:
- Твоето булче, Никола,
снощи е, мамо, легнало,
легнало, не се е пробудувало!
Никола се люто разсърди,
остро ноженце извади,
с лева си ръка булче прегърна,
с десна му ръка глава отреза.
Глава му скача и дума:
- Либе Никола, Никола,
либе Никола, Никола,
душманка била майкя ти!
Снощи съм те, либе, чекала,
девет съм вретена напрела,
мъжко ходило наплела,
кантар борина изгорила.
Тежък ме сън, либе, обори,
полегнах да си придремна,
на мама си ръка заръчах -
като се, либе, зададеш
да си ме, либе, пробуди,
отдалеко да те посрещна.
Никола си ножче извади,
та се в сърцето прободе,
и си на Бояна думаше:
- Лежи, Бояно, да лежим,
на макя не драго, по-драго,
два млади в къщи да има,
еми е драго, по-драго
два нови гроба да гледа.
Па са ги на мъртво събрали,
гроб са до гроба турнале,
над гробове дърве насадиле.
Кога си дървя израсле -
отгоре са върше събрало,
отгоре са върше събрало,
отдол са се коренье сплеле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020