* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Демняни думаше:
- Демняно, първо венчило,
я ще, Демняно, да ида
в стринкини си на гости,
ама ти да ме почакаш,
портите да ми отвориш,
кончето да ми поемеш.
Че ако ме, Демняно, не чакаш
главата ще ти отрежа.
Демняна Стефан изпрати
и се назаде върнала.
Седяла Демняна и прела,
девет вретена напрела
и десетото запрела.
Демнянина стара свекърва,
тя на Демняна думаше:
- Я стани, снахо, та легни,
па като Стефан пристигне,
я ще викна да станеш,
портите да му отвориш,
кончето да му поемеш.
Демняна свекърва послуша,
че е Демняна легнала
и е дълбоко заспала.
Ето ти Стефан че иде.
Демнянина стара свекърва,
нали бе върла душманка,
леко Демняна дебнеше.
На Стефан порти отвори
и на Стефана думаше:
- Синко Стефане, Стефане,
що те е мама женила,
женила още сланила.
Като те Демняна изпрати
та легнала, заспала
още не се е събудила.
Стефан й нищо не каза,
право при Демняна отиде,
извади остро ножленце,
Демняни глава отряза.
Демнянина глава скачаше,
език й в глава думаше:
- Либе Стефане, Стефане,
какво ми чудо направи,
дали не съм те чакала,
девет вретена напредох
и десетото запредох.
Твоята стара майчица,
тя мене накара за легна
малко да дремна,
па като ти пристигнеш,
тя ще ме викне да стана,
портите да ти отворя,
кончето да ти поема.
Стефан си ножле обърна
в клето се сърце убоде
и на Демняна думаше:
- Я лежи, Демняно, да лежим,
майка ми сама да остане,
сама си да се находи,
находи, още наседи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020