* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляну думаше:
- Аз ще да ида, Диляно,
у чичови си на гости.
Ти да ме, Диляно, почакаш,
доде петлите пропеят,
пропеят и да повторят.
Стоя Диляна, чака го,
доде петлите пропеят,
пропяха и повториха.
Девет вретена напрела,
три юза памук опрела.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Легни, Диляно, поспи си,
когато си дойде млад Стефан,
аз ще те тебе събудя
да му вратите отвориш.
Легна Диляна и заспа,
тамън е сладко заспала,
Стефан на порти почука:
- Диляно, булка хубава,
стани ми, Диляно, отвори.
Не го е чула Диляна,
най го е чула майка му,
станала и му отворила.
Мама Стефане думаше:
- Ти като си снощи замина,
Диляна легна и заспа.
Стефан се люто разсърди,
извади ножче черкезче,
та й главата отряза.
Главата й се търкаля,
мокър й език говори:
- Какво ти, Стефане, направих,
та ми главата отряза?
Аз те, Стефане, чаках
докато петлите пропяха,
пропяха и повториха,
а майка ти не ме събуди.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020