* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Дилянка думаше:
- Диляно, булка хубава,
аз ще мари да ида
на дюкян либе, на зефет,
за пара вино ще пия
и за да люта ракия.
И нея няма да изпия,
тук ще я донеса.
Че стана Димо замина
за зефет да се весели.
Седя Дилянка, чакала,
три юза изпрела,
трийсет вретена опрела,
три мотовилки смотала,
товар борина изгорила,
Димо го няма да дойде.
Седяла седенкувала,
докато петлите триж пели,
триж пели и повторили.
Димо го няма да дойде.
Ней и се дрямка додряма,
легнала и си заспала
на стола покрай огъня.
Лош си е сън сънувала,
че я зло куче ухапа
и че я много заболя.
Димо на врата похлопал,
майка му стана отвори,
той си Дилянка погледна
и си тихичко задума:
- Мило ми, скъпо Дилянче,
тъй сладко си ми заспало,
дребна ти роса побила,
бяло ти лице умила.
Майка му каил не стана,
тя си на Димо зашепна:
- Много я галиш Диляна,
я да я сине попиташ
къде е нощес ходила,
какво е нощес правила
с твоите мале достове,
достове и твои акрани.
Димо си беше попийнал
извади ножче чиренче,
че й главата отряза.
Кървав и език говори:
- Димо ле, либе най-мило,
ти не знаеш ли майка ти,
майка ти некаилница,
че си хубаво живеем,
сега да си поживей
по моите млади годинки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020