* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян си тръгва, отива,
на юнашкото механе
с дружина да се събере,
да яде, още да пие.
И си на Диянка думаше:
- Любе, Диянке, Диянке,
да седиш, любе, да чакаш,
портите да ми отвориш!
Седела Диянка, чакала,
девет е ризи кроила,
кроила и ги ошила,
да дойде Стоян, - нема го...
Девет е вретена напрела,
и десетото запрела,
да дойде Стоян, - нема го.
Диянкината свекърва
тя на Диянки думаше:
- Снахо Диянке, Диянке,
я легни, снахо, да дремнеш,
като се Стоян завърне,
я ще те снахо, сабудя, -
портите да му отвориш.
Нали е майка мащеха,
тя Диянка не събудила.
Тамън Диянка заспала,
ето го Стоян че иде,
и си на порти почука:
- Булка Дияно, Дияно,
стани ми порти отвори!
Диянината свекърва
тя си Диянка не повика
ми си на порти отиде,
та си порти отвори.
Стоян на майка продума:
- Къде е, майко, Диянка,
та ми портите не отвори?
Тя си на Стояна продума:
- Синко Стояне, Стояне,
отка си тизе излезна,
Диянка легна и заспа!
Стоян си в собата влезна,
извади остро ноженце
на Дияна глава отреза.
Главата й скача
и с кървав език приказва:
- Либе Стояне, Стояне
що ме млада погуби?
Отка си тизе излезе,
девет ризи кроих,
кроих и ги уших,
девет вретена напредох,
и десетото запредох.
Мама ми рече да легна,
да поспа, па тя ще ме,
либе, събуди!
Стоян си погледна
каквото Диана казала, -
всичкото верно.
Стоян измъкна остро ноженце,
та са право в сърцето промуши.
И на Дияна продума:
- Любе, Дияно, Дияно,
лежи да лежим,
да се нашири майка ми
майка ми, още мащеха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020