* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Диман Диманке думаше:
- Диманке, пиле шарено,
Диманке, кротко агънце.
Аз ще на дюкян да ида
да пия люта ракия.
тебе те тука оставям,
да ми калфити наглеждаш,
калфити и шигалфити.
Да пееш, да ги разсъняш,
да думаш, да ги подканяш.
И диманка е седяла,
Три юза памук опрела,
трийсет вретена опрела
и тийсет мотовилки смотала.
Да дойде Диман - не дойде.
Нейната стара свекърва,
тя беше змия грамадна,
тя на Диманка думаше:
- Иди си, Диманке, полегни,
аз като чуя Димана
ще стана да му отворя.
Диман на шпорта похлопа,
Не го е чула Диманка,
най го е чула майка му
и стана да му отвори.
Диман мама си думаше:
- Къде е, мамо, Диманка?
А тя му отговаряше:
- Диманка е снощи заспала,
заспала като умряла.
Диман се люто разсърди,
Диманки глава отряза.
Мокър й език говори:
- Димане, либе, Димане,
какво ти сторих, либе ле,
че ми главата отряза.
Чакала съм те, либе ле,
друго петлите триж пеят,
три юза памук изпредох,
погледни, вяра да хванеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020