* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Делянке, булке хубава,
аз ще надолу да ида,
надолу към дюкяните.
Постой ме, либе, почакай,
дорде петли пропеят,
пропеят и да повторят!
Седяла е булка Делянка,
Три юза памук опрела,
товар борина изгорила.
Силна я дрямка налегнала.
Първи петли пропели,
пропели и повтоили
и още го няма млад Стефан.
Стефановата майчица,
Тя на Деляна думаше:
- Стани Делянке, легни си;
кога дойде млад Стефан,
аз ще му порти отворя.
Легнала булка Делянка,
легнала, та е заспала.
Ей, че ми иде млад Стефан.
Той си на порти почукал;
не е станала Делянка,
а най е станала майка му,
станала и отворила.
Стефан мама си думаше:
- Къде е, мамо, Делянка?
- Стефане, синко Стефане,
твоята булка Делянка,
ти като от къщи излезе,
тя се хуаво премени,
че в яхъри отиде
при наште двата чирака.
До среднощ е пяла и играла
и с тях се е веселила,
и се е силно изморила,
и сега е сладко заспала.
Стоян се много ядоса,
извади ножче касапско,
на Деляна главата отряза.
Като й глава хвърчеше,
мокър й език гълчеше:
- Стефане, любе Стефане,
защо повярва майка си.
Стефан му мъка дожаля,
че си ножче извади
и го в сърце си забоде,
та на майка си думаше:
- Радвай се, мамо, да се нарадваш
на мене и на Делянка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020