* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Диманки думаше:
- Диманке, първо венчило,
аз ще у чичови да отида,
у чичови на гости.
Тебе те тука оставям,
да седиш, да ме почакаш,
портите да ми отвориш,
кончето да ми поемнеш!
Седя Диманка, чака го,
дорде петлите дваж пеят,
дваж пеят и да потретят.
Девет вретена напрела
и десетото запрела;
девет бъчви вино продала
и десетата върла ракия.
Мъжка й рожба заплака,
седнала да я накърми.
Тежък я сънчец грабнало
и сладка я дрямка надвила.
Димо на порти похлопа;
не го дочула Диманка,
най го зачу мама му.
Мама му порти отвори.
Димо мама си запита:
- Къде й, мамо, Диманка?
- Ти като, синко, излезе,
легна Диманка и заспа!
Димо се люто разсърди,
извади остро ноженце
и си Диманка прободе.
Диманка Димо думаше:
- Димо ле, първо венчило,
ти като от къщи излезе,
аз стоях и те чаках.
Девет вретена напредох
и десетото запредох;
девет бъчви вино продадох
и десетата върла ракия.
Мъжка ми рожба заплака,
седнах да я накърмя.
Тежък ме сънчец грабна
и сладка дрямка налегна.
Извади Димо ноженце
и се във сърце прободе.
Димо Диманки думаше:
- Лежи, Диманке, да лежим,
мама ни да се нашири,
да се нашири и находи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020