* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Делиенки думаше:
- Делияно, любе Делиенке,
аз ще на дюкян да ида,
за пара вино да пия,
за половина ракия.
Ти да ме чакаш, Делиянке,
кога са от дюкян завърна,
кога на порти похлопам,
ти да ми порти отвориш
и ттд ми гълъби събудиш.
Сиде Делияна, чака го,
мъжка е риза скроила,
скроила и я ушила,
девет вретена напрела,
напрела и ги смотала,
мъжка й рожба заплака.
Делиянината свекърва,
тя на Делияна думаше:
- Делиенке, булка хубава,
стани си, булка, легни си,
кога си дойде млад Стефан,
аз жа те от сън събудя,
ти да му порти отвориш
и да му гълъби събудиш.
Делиянка, булка хубава,
тя свекърва си послуша,
легнала и сладко заспала.
Тамън я съня преварял,
Стефан на порти похлопа:
- Делияно, булка хубава,
стани ми порти отвори
и ми гълъби събуди.
Делиянината свекърва,
тя не събуди Делиянка,
тя му портите отвори.
Стефан на мама думаше:
- Къде е, мамо, Делиянка?
Мама на Стефан думаше:
- Стефане, сино Стефане,
твоето булче Делиянка
цяла е вечер играла
с твоите калфи и шигати,
сега е сладко заспала.
Стефан го гнявно догневя,
като в къщи увлезе
и си ножчето извади,
на Делиянка глава отряза.
Делиянкина глава скачаше,
пък езика й хортува:
- Стефане, любе Стефане,
да се провали, пробие
твоята стара майчица -
цяла нощ съм седяла,
мъжка съм риза скроила,
скроила и съм ушила,
девет вретена напредах,
напредах и съм смотала.
Мъжка се рожба разплака,
отидох да я приспивам.
Твоята стара майчица,
тя си ме хитро излъга,
че жа ме от сън събуди.
Стефан го гнявно догневя,
още му жално дожаля,
на майка си глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020