* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Снощи ми Стоян пристигна
от дълга пътя Цариград.
Стоян на порти похлопа
конче му, холан, потропа
Стоян Русанка повика:
- Я излез, холан, Русанке,
портите да ми отвориш,
фенери да ми запалиш,
кончето да ми развидеш.
Не излиза, холан, Русанка
най излезе, холан, майка му.
Стоян мама си попита:
- Къде е, мамо, Русанка?
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
ти кат излезе, Стояне,
и тя след тебе излезе
тамън се е, синко, върнала,
върна се, Стояне, и заспа.
Стоян се люто разсърди,
а че си в къщи влезе.
Русанка сладко заспала.
Стоян й глава отряза.
Глава й като скачаше
език и тихо говори:
- Стояне, пръвна пръвнино,
какво ми стори, направи
ти да ме Стояне погуби.
Чаках те, Стояне, почаках
дорде петлите пропеят,
детинска шапка изплетох,
девет вретена напредох,
от мрежа риза оплетох.
Няма те, Стояне, да дойдеш.
Твоята стара майчица
тя ме накара, Стояне,
да легна, да си подремна,
ти като дойдеш, Стояне,
тя щеше да ме събуди,
портите да ти отворя,
кончето да ти разведа,
фенери да ти запаля.
Като чу Стоян тез думи,
взема си ножче ханджарче,
че се в сърцето удари
и на Русанка думаше:
- Лежи, Русанке, да лежим,
майка ни да се находи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020