* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Имала мама син Гьорги -
в петък го мама оглави,
събота кум му кумили,
в неделя Гьорги венчали,
в понделник рано станали.
Булка говее на свекър,
на свекър и на свекърва.
Свекър й прошка хи даде,
на свекър ръка целуна.
Свекърва каил не стана,
тя си на Гьорги думаше:
- Парясай, синко, булчето,
тя не е булка за тебе,
нито е снаха за мене -
във къщи пътя ми взима,
през плет ми чехлите хвърля.
Булката чула всичкото,
тя си на Гьорги думаше:
- Недей ме, Гьорге, парясва -
мене ми беше омразно
на път парясница да срещна
и селяма им да взема,
да взема и да го върна.
Я ти ма, Гьорге, заведи
във тая гора зелена,
борова и борянова,
там, дето птичките пеят,
там, дето водата тече,
дето и слънце не пече
и там ма, Гьорге, остави.
Той стана Гьорги, отиде,
та си булчето заведе
във тая гора борова.
На Гьорги му са досвидя
булче живо да остави.
Извади Гьорги ножа си,
та й главата отряза.
Главата й са търкаля,
език й медно говори:
- Любе Гьорге ле, Гьорге ле,
кога са в къщи завърнеш,
майка си болна да найдеш,
със двете очи кьорава.
Девет години да ходиш,
никъде ляк да не найдеш.
На десетата година
при мене, Гьорге, да дойдеш,
при мене ляк да намериш.
Кога са Гьорги завърна,
майка си болна намери -
със двете очи кьорава.
Ходили, ляк са търсили,
никъде не намерили.
На десетата година
на Гьорги му наум дойде,
какво му булка поръча.
Той стана Гьорги, отиде,
та и майка си заведе
във тая гора борова.
Там, дет й крака паднали,
два топола израснали;
дето й снага паднала,
голям манастир станало;
дето й глава паднала,
два извора протекли.
При тополите отишли -
тополите изсъхнали.
При изворите отишли -
изворите пресъхнали.
Във манастира влезнали -
манастира са съборил,
та ги двамата затрупал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020