* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Седяла Диляна чакала,
доде се Стефан завърне;
девет си ризи извеза,
девет вретена изпреде,
и десето златно коприна -
Стефан го още нямаше...
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Легни, Дамянке, та дремни,
доде се Стефан завърне,
кога се той обади,
я ще те, мъри, събудя.
Легна Дамяна, задрема.
Стефан на порти потропа:
- Любе Дамяно, Дамянке,
ела ми порти отвори,
и ми конче разходи,
по тези двори широки.
Излязла негова майчица
и му порти отворила,
и му конче разходила.
- Къде е, мамо, Дамяна,
порти да ми отвори,
конче да ми разходи.
Майка на Стефан говори:
- Не питай, синко, не питай.
Цяла нощ е, синко, ходила
с чичовия ти ратай,
та се е, синко, уморила
и е сладко заспала
Стефан се люто разлюти
и й главата отряза,
главата хвърчи, говоли:
- Любе Стефане, Стефане,
цяла съм те нощ чакала,
девет вретена изпредох,
десето бяла коприна,
но теб те, любе, немаше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020