* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димано, либе Димано!
Стоян на пазар тръгнува
и на Димана заръчва:
- Димано, либе Димано,
азе на пазар кье идам,
тебе те тука оставям,
да седиш, либе, да чекаш
до пръмни петли, до втори.
Стоян на пазар замина
с кардаши вино да пие
по петришките механи,
Димана дома остана.
Са-нощ Димана чикала
до пръмни петли, до втори,
Стоян го нема да дойде,
мъжко си дете събуди.
Диманината свекърва,
тя на Димана думаше:
- Легни си, снахо, поспи си,
когато Стоян пристигне,
аз кье те тебе събудя.
Че се Димана излъга,
легнала, сладко заспала.
Стоян на порти почука,
почука, още повика:
- Димано, либе Димано,
стани ми, либе, отвори!
Не е станала Димана,
туку станала майка й.
Стоян на майка си говори:
- Къде е, майко, Димана,
та ти ми порти отвараш?
Майка му вели-говори:
- Стояне, синко Стояне,
са-нощ е, сино, играла
със твоите, сино, душмани,
незини верни йолдаши,
сега е сладко заспала.
Кат зачу Стоян тез думи,
люто се Стоян разсърди,
извади остро си ножче,
на Димана глава одреза.
Руса й глава скачаше,
дробен й език думаше:
- Стояне, първо венчило,
що ти аз сторих, направих,
та ти мен млада загуби?
Са-нощ съм, либе, седела,
ока съм бубак изпрела,
девет вретена смотала,
тебе те нема да дойдеш!
Кат зачу Стоян тез думи,
завъртя ножа в гърдите,
двамата падат, умират,
това за спомен остава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020