* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

- Енице, конак сайбийко,
Енице, любе ле мое,
е ще да идам, Енице,
нах беглицкана механо.
Малко ща винце да пийна
за два стамболски алтъна.
Пък ти ме чекай, Енице,
дорде петлине дваж пеет,
дваж пеет и триж повторет!
Чакала го е Еница,
дор са петлине дваж пели
и дор триж са повторили.
Моска е риза ушила,
бокал е вода изпила,
сърцено си е гасила.
Баба на Янка думаше:
- Легни си, снахо, та поспи,
ага ми дойде Никола,
е та ща, снахо, зарука
да станеш, да го посрьощнеш.
Тамън бе Янка легнала,
първа бе съне заспала,
Никола чука и вика:
- Янке ле, любе ле мое,
ела ми, любе, отвори!
Че не излезе Еница,
ами излезе майка му.
Той си на майка викаше:
- Къде е, майчо, Еница?
- Никола, сино Никола,
Янка е снощи легнала,
с друго е любе заспала.
Тогав се люто разсърди,
извади сабе френгие,
та хи главата отсече.
А майка си му викаше:
- Никола, сино Никола,
толков ли шеко не знаеш,
та си погуби Еница?
Никола майци викаше:
- Пиен си шеко не знае.
Глава по двори форкаше
и на Никола викаше:
- Как да не съм те чакала,
моска съм риза ушила,
бокал съм вода изпила!
Янкина майка вървеше
на черква рано да иде,
комшийкине хи викаха:
- Янка е тьожко болничка,
ворви е борже обиди!
Ага си тамо отиде,
какво да найде майка хи -
глава по двори форкаше,
всичко бе кърви улело!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020