* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Диляно, първо венчило,
Диляно, пръвна пръвнине,
аз ще Диляно да ида
на зеяфет долна махала,
ти да ме либе дочакаш,
кога се от зеяфет върна,
портите да ми отвориш,
кончето ми да поемеш.
Поръча Стефан замина.
Негово булче Диляна
седяла и го чакала,
девет къдели опрела,
девет вретена напрела,
първите петли пропели,
вторите петли пропели
още се Стефан не връща,
че и се дрямка додряма.
Нейната стара свекърва
тя на Диляна думаше:
- Я стани, булка, легни си,
когато стефан почука,
аз ще да те събудя
да му портите отвориш
и му кончето поемеш.
Тамън си дрямка задряма
Стефан на порти похлопа.
Негова стара майчица,
тя му порти отвори
и си на Стефан говори:
- Твоята булка Диляна,
с твоите девет шегърти
цялата нощ е играла.
Стефан се люто разсърди,
извади ножче синджарче,
Диляна глава отряза.
Главата скача и говори:
- Какво ти, либе, направих,
та ми главата отряза?
Цялата нощ съм седяла,
първите петли пропяха,
вторите петли пропяха,
девет вретена напредох,
че ме майката накара
да легна, да си почина
тя ще ме от сън събуди,
кога на порти похлопаш.
Кат зачу Стефан тия думи,
много му жално дожаля,
и дваж му милно домиля.
Извади ножче синджарче
и се в сърцето прободе,
и до Диляна той легна,
и на Диляна той думаше:
- Лежи, либе ле, да лежим,
майка ни да се нарадва,
майка ни да се находи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020