* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Отодя Стоян в механа,
па си Петкана заръча:
- Либе убава Петкано,
да седиш, либе, да чакаш,
аз ще в механа да ида,
малко ще нещо да седна
и малко вино жда пия,
за една жълта жълтица,
и половинка ракия.
Да седиш, либе, да чакаш,
портите да ми отвориш
и след мен да ги затвориш!
Седя Петкана, чака го,
товар борина изгори,
ока бял памук изпрела,
яка мушубак ушила,
свекърва бели ръкави,
Стоян го нема да дойде.
Мъжко са дете разплака.
Свекърва върла душманка,
тя на Петкана думаше:
- Снахо Петкано, Петкано,
стани си, снахо, лягай си,
мъжко си дете придои,
стига си, снахо, чакала,
Стоян си има пг. друга,
па друга още убава
и по-работна от тебе.
Петкана жалба остана,
стана Петкана, легна си,
тури метлата възглаве,
а престилката завивка,
па е легнала, заспала.
Тамън я съня отнело,
Стоян на порти потропа,
потропа, още повика:
- Либе Петкано, Петкано,
яла ми порти отвори
и сльъд мене ги затвори!
Не го е чула Петкана,
най го зачула майка му.
Тя при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
твоето либе Петкана
цяла нощ ми е играла
с троица, с три друговерци,
са е легнала, заспала.
Стоян й нищо не рече,
извади влашко ножченце,
Петкана в сърце прободе.
Клето й сърце хвърчеше,
трепен й език думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
цяла нощ съм те чакала,
товар борина изгорих,
ока бял памук изпредох,
яка мушубак уших,
свекърва бели ръкаве.
Мъжка са рожба разплака,
майка ти върла душманка,
я ка ми рече, Стояне:
- Стани си, снахо, лягай си,
Стоян си има па друга,
па друга още убава
и по-работна от тебе.
Кат зачу Стоян тез думи,
той се със ножче прободе.
Клето му сърце хвърчеше,
трепен му език думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
наноси се, мале ле,
Петкана бяла премяна
и находи се, мале ле,
Стояну двори широки!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020