* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляно думаше:
- Диляно, либе Диляно,
я стой почакай Диляно,
аз на гости ще ида,
кога се, либе, завърна,
портите да ми отвориш.
Стоя Диляна и чака,
дорде петлите пропеят,
три кила памук изпрела,
и три снопа съчки изгорила.
Нейната стара свекърва,
тя Диляна думаше:
- Стани ми, свахо, легни си,
като се Стоян зададе,
аз ще ти Диляно извикам,
портите да му отвориш.
Че си Диляна послуша,
легнала и заспала.
Стоян на порти похлопа.
Не е излязла Диляна,
най-е излязла майка му,
портите да му отвори.
Стоян си мама думаше:
- Къде е, мамо, Диляна,
че ти ми порти отваряш?
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, сино, Стояне,
твойто булче Диляна
цяла нощ си е играла
с твойте синко аргати,
сега е сладко заспала.
Стоян се люто разсърди,
че при Диляна отиде,
на Диляна глава отряза.
Главата скача, говори:
- Стояне, либе, Стояне,
защо ми глава отряза,
цяла нощ съм седяла,
тебе съм, либе чакала,
три кила памук изпредах,
три снопа съчки изгорих.
Твоята стара майчица,
моята върла душманка,
тя ма, Стояне, накара
аз да си, либе, полегна,
тъй съм и либе заспала.
Като разбра Стоян измамата,
че се в сърцето прободе,
на Диляна думаше:
- Леж, Диляно да лежим,
да се зарадва майка ми.
Двамата се прегърнаха
и се от душа разделиха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020