* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Говори / Стефан Даймянка говори:
говори: / - Даймяно, булка хубава,
хубава / аз ще на дюкян да ида,
малко ще, млого да отида,
на пущия пари да нося,
ти да ме, мари, почакаш,
доде се от кръчма завърна;
ако ме, либе, не чакаш,
главата жа ти отрежа,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско!
Даймянка булка хубава,
тя си Стефанчо почака,
девет вретена напрела,
и десетото запрела,
дорде петлите пропели,
пропели и повторили.
Даймянината свекърва,
тя й на Даймянка душманка,
тя на Даймянка думаше:
- Снахо Даймяно, Даймянке,
легни си, снахо, та поспи,
кога си дойде млад Стефан,
аз жа те, мари, събудя,
портите да му отвориш!
Даймянка, булка хубава,
легна Даймянка, та заспа;
тамън е сладко заспала,
Стефан на порти потропа,
потропа, още повика:
- Либе Даймяно, Даймянке,
ела ми порти отвори!
Не е изляла Даймянка,
най е изляла майка му,
Стефан мама си говори:
- Къде е, мамо, Даймянка,
та ти ми порти отваряш?
Мама на Стефан думаше:
- Сино Стефане, Стефане,
Даймянка снощи легнала,
легнала, чедо, заспала!
Стефан се люто разсърди,
извади ножче сребърно,
та й главата отряза.
Клета й глава скачаше,
сладък й език думаше:
- Либе Стефане, Стефане,
какво ти сторих-направих,
та ми главата отряза,
че аз те, либе, почаках,
доде петлите попеят,
попеят, либе, повторат;
моята пуста свекърва,
тя ме накара да легна!
Кат зачу Стефан тез думи,
извади ножче сребърно,
в клето са сърце прободе;
дорде издъхне, продума:
- Либе Даймяно, Даймянке,
леж, либе, да се належим,
двамата, либе, със тебе,
и до нас мъжко детенце -
да се находи майка ми,
без нейно сино Стефана,
без нейна снаха Даймянка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020