* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Дилияна думаше:
- Дилияно, булке хубава,
аз ще, Дилияно, да ида
с моите верни другари,
с моето конче хранено.
Кога се ази, Делияно, завърна,
на портата да почукам,
портата да ми отвориш.
Ще повикам, ще почукам,
портата да ми отвориш.
Като Стоян замина
седнали Дилияна и нейната свекърва,
на попрелка, оше седянка.
Дилияна й се дремка задряма,
свекърва на Дилияна думаше:
- Стани, иди да си поспиш!
Кога Стояна си дойде,
да почука и да повика,
аз ще те от сън събудя,
ти портите да му отвориш.
Дилияна свекърва си послуша,
че легнала, та заспала,
тамън си сладко Дилияна заспала,
Стоян на порти почука,
не е излязла Дилияна,
а най е излязла свекърва й.
Тя си на Стояна отвори.
Стоян мама си попита:
- Къде е, мамо, Дилияна
порти да ми отвори?
Мама Стояну продума:
- Ти като излезе и Дилияна излезе,
с нейни приятелки и приятели
цяла нощ е ходила
и тъжна й рожба плакала
и сега се завърна и легна та заспа.
Стоян се люто разсърди
в къщи влезна и
на Дилияна глава отряза.
Мокър й език продума:
- Стояне, либе Стояне,
никъде не съм ходила,
а те мама, либе, излъга.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020