* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Дилянки думаше:
- Дилянке, първо венчило,
аз ще, Дилянке, да ходя,
горе на горно дюкянче,
малко ще вино да пия
и върла люта ракия,
ти да ме чакаш, Дилянке,
портите да ми отвориш.
Тръгнал е Стоян отишъл,
чакала го е Дилянка,
докато петлите пропеят,
девет вретена напрела
и девет ризи ушила.
Дилянкината свекърва,
тя на Дилянка продума:
- Легни си, снахо Дилянке,
че кога дойде млад Стоян
аз ще да те снахо, събудя.
Легнала Дилянка, заспала,
ето го Стоян пристига,
вънка на порти похлопва:
- Дилянке, първо венчило,
излез ми порти отвори.
Не е излязла Дилянка,
най е излязла майка му.
Стоян майка си продума:
- Къде е, майко, Дилянка,
тя да ми порти отвори!
- Твоята, синко, Дилянка,
още е снощи легнала,
легнала и е заспала.
Като зачу Стоян тези думи,
Дилянки глава отрязва,
главата скача говори:
- Защо ме любе, кайдиса,
че аз те чаках Стояне,
докато петлите пропеят,
твоята, майка, Стояне,
тя ме накара да легна,
че ще ме синко събуди,
портите да ти отворя.
Като зачу Стоян тези думи,
той се със ножче прободе.
- Лежи, Дилянке, да лежим,
майка ми да се нарадва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020