* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Петрана думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
аз ще на дюкян да ида,
малко ще вино да пия
и тая върла ракия,
за една жълта жълтица,
за половин ракия.
Ти седи, либе, чакай ме,
доде се върна от дюкян.
Послушала го Петрана,
топла вечеря сготвила,
па е седяла, чакала.
Петлите вече дваж пяли,
три ризи мъжки кроила,
кроила и ги ушила.
Стоян го няма от дюкян,
мъжко и дете заплака,
легнала да го придои,
люта я дрямка налегна,
по - люта сън я обсъни,
как е легнала, заспала.
Стоян си дошъл от дюкян
на мала врата потропал,
а на голяма повикал:
- Либе Петрано, Петрано,
стани ми, либе, отвори
и вечеря, либе, приложи.
Не го е чула Петрана,
най го е чула майка му,
вечеря приложила му.
Стоян си майка думаше:
- Къде е, мамо, Петрана,
да стане да ми отвори,
та ти ми, мамо, отваряш
и вечеря ми прилагаш.
Майка Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
кога ме питаш, да кажа -
цялата нощ е играла,
играла, силно бесняла,
с твоите върли душмани,
с нейните мили акрани.
Ка зачу Стоян тез думи,
нищо й Стоян не рече,
извади Стоян остър нож
и при Петрана отиде,
та й главата отряза.
Глава й тръпно скачаше,
език й милно думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
какво ти либе зло сторих,
зло сторих, либе направих,
та ми главата отряза,
доде съм, либе, чакала,
три ризи съм си кроила,
кроила и си ушила,
мъжко ми дете заплака,
аз легнах да го придоя
и съм си, либе, заспала.
Доде си това издума,
тя се с душа раздели.
Повърна Стоян остър нож,
та се в сърце убоде,
па на Петрана думаше:
- Я лежи, либе, да лежим,
двамата да се належим,
майка ми да се находи
по нашите двори широки,
майка ми да си наноси
твоята бяла премяна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020