* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Залюби Стоян Борянка,
люби я Стоян, иска я,
а го Броянка не иска.
Борянка майчица,
тя на Борянка думаше:
- Вземи, Борянке, тоя Стоян,
тоя Стоян, баш болярина,
да се наносиш, находиш
на синьо сукно до земя,
на дълги върви алтъни!
Думала и я придумала,
голяма сватба вдигнали,
вдигнали и се венчали.
Не мина малко, ни много,
Стоян на кръчма отиде
и на Борянка заръча:
- Да седиш, Борянке, да чакаш,
кога се върна отдолу,
портите да ми отвориш!
Стоян на кръчма отиде,
чакала е Борянка, чакала,
веднъж петлите пропяха,
пропяха и повториха,
няма го Стоян, не дойде,
кола със дърва изгори,
три юза памук изпрела...
На Борянка се доспало,
тя на свекърва си думаше:
- Мале ле, стара свекърво,
аз ще си малко подремна,
да ме събудиш, мале ле,
кога се Стоян завърне,
да му портите отворя.
Легнала Борянка, заспала,
Стоян на порти похлопа,
Стояновата майчица,
тя не събуди Борянка,
а най е самата станала
и портите му отвори.
Стоян в къщи привлезе
и на майка си думаше:
- Я гледай, мамо, Борянка,
какво е сладко заспала,
като агънце при майка си,
като пиленце под майка си!
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Какво я, мама, милуваш,
какво я, мама, драгуваш!
Цяла й нощ яла и пила
със твойте, мама, чираци?
Стоян се люто разсърди,
че Борянка за косата улови
и си я права изправи,
че си Борянка питаше:
- Вярно ли е, Борянке,
че тази нощ си яла и пила
с мойте, Борянке, чираци?
Борянка жално му дума:
- Аз стоях, Стояне, аз чаках,
дорде петлите попеят,
попеят, още повторят,
кола със дърва изгорих,
три юза памук съм изпрела,
че си, любе, полегнах
и на майка ти заръчах,
заръчах да ме събуди,
да ти портите отворя,
кога, Стояне, похлопаш!
Стоян на майка си думаше:
- Не ме от Борянка разделяй,
аз от богатство ще се разделя,
а не от Борянка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020