* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляно думаше:
- Диляно, булка, Диляно,
аз ще да ида, Диляно,
в стринкови си на гости,
ти да ме булка почакаш,
портите да ми отвориш.
Портите да ми отвориш,
портите още вратите,
и да ми конче още подемнеш.
Чакала е Диляна, чакала,
да дойде Стефан - няма го,
девет вретена напрела,
десетото е запрела,
и три йова памук смотала.
Да дойде Стефан - няма го,
петлите пяха, повтарят,
повтарят още, потретят.
Дилянината свекърва,
тя на Дилянка душманка,
тя на Стефана думаше:
- Като си Стефане заминал
тя като е легнала,
легнала ни е ставала.
Като си Диляна дочула
и на Стефана думаше:
- Не ти ли казах Стефане,
твоята майка, Стефане,
тя ми е на мен душманка!
Като си, Стефан, заминал,
и тя ме, Стефане, накара,
мъжка си рожба да приспя,
да приспя, още накърмя,
и като си Стефане похлапал,
тя ти е порти отворила,
и ти е конче разходила,
и ти е Стефане, казала,
че съм си Стефане, легнала,
легнала не съм ставала,
тя е на мен душманка.
Ах, че се Стефан ядоса,
че й глава отряза,
като на пиле петрово,
като на агне гергьово,
ах, че се с ножче прободе,
и на Диляна думаше:
- Лежи, Диляно, да лежим,
да се наживей майка ми,
майка ми още баща ми,
ние да лежим, да лежим,
от душа да се разделим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020