* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Диляна, булче хубаво,
аз ще, Диляно, да ида
у стрикови си на гости!
Ти ме, Диляно, почакай
дорде петлите пропеят,
пропеят и да повторят!
Ко ме, Диляно, не чакаш,
главата ще ти отрежа!
И стана Стефан, отиде.
Чакала го е Диляна,
първите петли пропяли,
пропяли и повторили.
Девет вретена напрела
и десетото почнала.
Дилянината свекърва
тя на Диляна думаше:
- Стани си, булка, легни си,
кога се Стефан завърне,
аз ще те тебе събудя,
портите да му отвориш!
Диляна, булка хубава,
станала и си легнала.
Тамън е сладко заспала,
Стефан на порти почука:
- Диляно, булка хубава,
стани ми порти отвори!
Не е станала Диляна,
а е станала майка му.
Стефан мама си думаше:
- Къде е, мамо, Диляна
портите да ми отвори?
Мама на Стефан думаше:
- Ти като, синко, замина,
легна Диляна та заспа!
Стефан се много ядоса,
че си в къщи отиде
и й главата отряза...
Главата й се валяше,
а езика й думаше:
- Любе, Стефане, Стефане,
какво ти, любе, направих
та ми главата отряза?
Твоята стара майчица,
тя ме, Стефане, накара:
- Стани си, булка, легни си!
Стефан му мъчно домъчня
остро си ножче извади
и се в гърдите удари
и на Диляна думаше:
- Лежи, Диляно, да лежим
майка ми да се находи,
находи още нарадва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020