* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Диляно, булче хубаво,
аз ще да ида, да ида
долу ми, в долна махала,
у чичови си на гости,
да ядем, любе, да пием.
Ти постой, любе, чакай ме,
да ми портите отвориш,
да ми портите отвориш,
да ми кончето поемеш.
Седя Диляна чака го,
дорде петлите пропеят,
девет вретена е напрела
десето с коприна.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Легни си, холан, дремни си,
кога се Стефан завърне,
аз ще те от сън събудя.
Тамън е сладко заспала,
Стефан на порти похлопа.
Дилянината свекърва,
тя си Дилянка не буди,
най стана, сама отвори
и на Стефан говори:
- Стефане, синко Стефане,
да беше дошъл да видиш,
булчето ти как игра
цяла нощ с твоите чираци.
Стефан се люто разсърди,
че извади ножче френгийче,
че й главата отряза.
Глава й скача, говори:
- Любе Стефане, Стефане,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза?
Проклета да е майка ти,
дето ни двама раздели!
Стефан му много домъчня,
че извади ножче френгийче,
че го в сърце забоде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020