* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Диляно, севдо севдано,
ази надолу ще ида
за пара вино да пия
със мойте верни другари,
да седиш, да седенкуваш,
да не ме, либе, засрамиш
пред мойте верни другари!
Като си Стефан замина,
Диляна хубава седяла,
седяла и седенкувала.
Дорде петлите пропеят,
пропеят и да повторят,
девет вретена напрела,
девет вретена памучни,
и десетото запрела,
десето с тънка коприна.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Диляно, бука хубава,
легни си, булка, дремни си!
Като се Стефан завърне,
аз ще те, булка, повикам,
да станеш, да му отвориш.
Легна Диляна и заспа.
Стефан на порти похлопа,
като похлопа и повика:
- Стани, Диляно, отвори!
Не го зачула Диляна,
най го зачула майка му,
Дилянината свекърва.
Тя била върла душманка.
Не си Диляна събуди,
станала и му отворила.
Стефан мама си думаше:
- Къде, мамо, Диляна,
да стане да ми отвори?
Мама Стефане думаше:
- Стефане, синко Стефане,
ти като снощи замина,
като е Диляна легнала,
легнала и заюснала,
жива не се е сторила.
Нали се Стефан разсърди,
извади ножче черкезко,
Дилянина глава отряза.
Суха й глава скачаше,
сладък й език хортува:
- Стефане, либе Стефане,
ти като снощи замина,
че седях да седенкувам
дорде петлите пропеят,
пропеят и да повторят.
Девет вретена напредох
и десетото запредох.
Твоята, Стефане, майчица,
тя ме, Стефане, накара
да легна да си подрямна,
когато на порти похлопаш,
тя ще ме, Стефане, повика
да стана, да ти отворя.
Стефан се жалба нажали,
извади ножче черкезко
и се в сърцето удари,
и на Диляна думаше:
- Лежи, Диляно, да лежим,
да се майка ми находи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020