* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Маринки думаше:
- На овцете отивам,
простичко, булка, да ходиш,
с батюви да не хортуваш,
булини каил не стават.
Маринка, булка хубава,
и тя й жалба дожаля,
и тя се чудом чудеше -
дали у река да се дави,
дали у гора да бяга,
или на бесило да иде.
Че намисли Маринка,
разключи пъстро сандъче,
извади дрехи, премени,
че се Маринка натруфи
със вързани алтъни,
че грабна бели бакъри,
отиде на Стояново пладнище,
дето си Стоян пладнува
с негов'то сивото стадо.
Като отиде, че седна
под дърво, под дафиново:
- Дърво ле, дафиново,
голяма дарба съм дарила
българи и турци,
пък тебе ще подаря
с мойта хубост хубава.
Стоян се със стадо завърна
под дърво, под дафиново.
Кат' го дочу Маринка,
разпаса колан копринен,
че го на дърво надметна,
на дърво, на дафиново.
Кат наближи Стоян,
Маринка се на въже накити,
накити, да се обеси.
Кат наближи стадото,
жално блей, под дърво не отива,
че излезе Стоян пред стадото.
Маринка виси на дървото
и той Маринки продума:
- Аз кат ти казах на шега,
ти защо го взе на истина?
И си Маринка откачи,
че я на земя сложи
и се чуди млад Стоян
какво да стори, направи,
при Маринка да увлезе.
Че извади ножче угарено,
че се у сърцето прободе
и при Маринка легна,
й той на Маринка каза:
- Лежи, Маринке, да лежим,
батюви и булини да се наодат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020