* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Тръгнала е Димчо, майно льо,
за пара вино да изпий,
за ютан върла ракия.
И на булка си поръча:
- Хубава булко, Тодоро,
с трима, булко, ще ида,
с трима, булко, ще дойда.
Тежки хлябове опечи,
хубави гозби наготви,
аз като се, булко, задада,
аз ще се ясно провикна
из тесни дълги улици,
из Сливненските сокаци.
Като си Димчо замина
хубава булка Тодора
пещи хлябове опекла,
хубави гозби наготвила,
кило памук изпрела,
чакала и се е надявала.
Мъжка й се рожба събуди,
събуди да й ревна.
Нейната стара свекърва
и тя на булка думаше:
- Мари легни, булка, приспи го,
като се Димчо зададе
аз ще те, булко, повикам
да излезеш да го посрещнеш.
Хубава булка Тодорка
легнала и си заспала.
Като се Димчо зададе
из тесни дълги улици,
из Сливенски сокаци
той се ясно провикна.
Неговата стара майчица
и тя навънка излезе,
и тя гостите да посрещне.
Димчо мари мале думаше:
- Къде е, майко, Тодора?
- Димчо льо, майко, Димчо льо,
ти като, Димчо, замина
и тя подире ти излезе,
цяла нощ не се завърна.
Димчо вкъщи влезе,
че й главата отряза,
главата й се търкаля,
език й тихо говори:
- Какво ти, Димчо, аз сторих,
ти като замина
пещите хляба опекох,
хубави гозби наготвих,
окъсан памук изпредох.
Мъжка ми рожба проплака
и аз легнах да я приспивам,
детето мене приспало.
Майка ти мене излъга.
(Като чул туй Димчо извадил остро ножченце и се пробол у сърцето. И казал:)
- Лежи, Тодорке, да лежим,
ние да се двама належим,
мама свободна да ходи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020