* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Хей, хей, залюби Стоян Стоилка,
люби я и ще я вземе,
ала го не ще Стоилка
Стоилкината майчица,
тя на Стоилка думаше:
- Стоилке, мама, Стоилке,
вземи го, мама, вземи го,
ти да се, мама, наносиш
на нова бяла премяна
и да се мама, нахарчиш
повече злато от сребро
Послуша Стоилка майка си
и е вземала Стояна,
взема го и се венчали
Мина се малко ни много,
скоро Стояна викали,
на зафет Стоян качили
долу в долната махала,
Стоян на зафет каг тръгва,
и на Стоилка поръчва
- Стоилке, булка хубава,
ази на зафет отивам
долу в долната махала,
ги да ме мене почакат,
доде петлите дваж пеят,
дваж пеят и да потретят,
тогава ще се завърна.
Стоян на зафет замина,
хубава булка Стоилка,
седяла и седенкувяла,
доде петлите дваж пели,
дваж пели и потретили.
Три мъжки ризи скроила,
скроила и ги ушила,
три юза памук изпрела,
нея се дрямка задряма
и тя майно ле думаше:
- Майно ле, стара свекърво,
досега ми си свекърва,
отсега ми си майчица,
мен ми се дрямка додряма,
ще легна да си подрямна,
кога се Стоян зададе,
ти да ми, мамо, повикаш,
да стана да му отворя.
отворя и го посрещна
Тамън Стоилка легна та,
легнала, сладко заспала.
Стоян на порти повика:
- Хубава булко, Стоилке,
стани ми, мила, отвори,
отвори и ме посрещни;
Стояновата майчица,
тя не извика Стоилка,
сама си порти отвори
и си Стоян посрещнала.
Стоян във къщи кат влези,
Стоилка заспала намери,
той си Стоилка милваше,
а пък й сладко говори:
- Мило банчово агънце,
как ми е сладко заспало,
кат агънце при мама.
Стояновата майчица,
и тя си каил не стана
и на Стояна думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
та защо милваш булката,
цяла е нощ тя играла
със луди-млади ергени.
Тамън се е, мама, върнала,
върнала, сладко заспала.
Кат' зачу Стоян тез думи,
и той се люто разсорди,
на Стоилка глава отряза.
Главата й се търкаля,
сладък и език говори:
- Стояне, първа пръвнино,
защо ме мене погуби,
защо майка си послуша?
Цяла съм нощ седяла,
седяла седенкувала,
три мъжки ризи скроила,
скроила и ги ушила,
три юза памук изпрела,
от майка ти прошка вземала,
тогаз съм, мили, легнала.
Стояновите чираци,
като зачули Стояна,
че е Стоилка погубил,
и те при Стояна отишли
и на Стояна думата:
- Стояне, наш чорбаджийо,
защо погуби Стоилка,
по-добре щяло да бъде
майка си да погубеше.
Стоян се люто разсърди,
извади ножче инжирче,
в клето се сърце прободе
и на Стоилка думаше
- Мьр, лежи, мила, мър, лежи,
ний да се двама належим,
рахат да ходи майка ни,
рахат да ходи без нази.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020