* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Диляно, булка хубава,
постой, почакай, Диляно,
Аз ще из село да ида
из село из кафенетата.
Ти да ме, либе, почакаш,
доде се, либе, завърна,
портите да ми отвориш,
хубаво да ме посрещнеш.
Стоя Диляна почака,
доде петли дваж пели,
дваж пели и потретили
девет вретена напрела,
три мъжки ризи съшила,
три коля борина изгорила
три юза памук напрела.
Да дойде Стефан, нема го
Дилянината свекърва,
че тя се от сън събуди,
и на Диляна думаше:
- Диляно, булка хубава
я легни, булка, позаспи
Кога почука млад Стефан
аз ще те, булка събудя,
портите да му отвориш,
хубаво да го посрещнеш.
Легна Диляна и заспа.
Кога почука млад Стефан
не го е чула Диляна,
най - го е чула майка му,
станала и отворила:
- Стефан мами си думаше:
- Къде е, мамо, Диляна
да излезе да ми отвори,
хубаво да ме посрещне
кончето да ми отседлае?
Стефановата майчица,
тя на Стефана думаше:
- Синко, Стефане, Стефане.
Когато снощи излезе,
Цяла нощ тя е играла,
със твоите калфи чираци,
после си легна и заспа
и не е ставала.
Стефан се люто разсърди,
извади сабя френгия
та й главата отряза
като на агне гергьовско
като на пиле петровско.
Диляна на земя паднала,
меден и език говори:
- Стефане, либе, Стефане
що ми главата отряза?
Ази те Стефане почаках,
доде петлите пропеят,
дваж петли да потретят.
Девет вретена напредох
и десето захванах.
Твоята стара майчица,
че тя си каил не стана,
тя ме накара да легна.
Щом, Стефане, потропаш
тя щеше да ме събуди,
портите да ти отворя.
Ази си легнах и заспах
пък тя не ме събуди,
портите да ти отворя.
Стефан се жално нажали,
извади ножче от пояс
та се в гърдите прободе
и на Диляна продума:
- Лежи, Диляно, да лежим
да се находи майка ни!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020