* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
аз ще ида, Тодорке,
там долу на кафенето.
Постой, Тодорке, почакай,
докато се назад повърна,
да ми портите отвориш,
да ми кончето поемеш.
Че стана Стоян замина.
Тодорка булка хубава,
буен е огън наклала,
три туза дърва изгорила,
три оки памук опрела,
петлите пели и повторили,
няма го Стоян да дойде,
от кафене да се завърне.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Легни, Тодорке, та поспи,
когато си дойде Стоян,
аз ще те, Тодорке, събудя,
портите да му отвориш,
кончето да му поемеш.
Легна Тодорка, та заспа,
тъкмо е сладко заспала,
тогава ми Стоян да дойде.
Похлопа Стоян, повика,
няма я Тодорка да стане,
да стане, да го посрещне,
портите да му отвори,
кончето да му поеме.
Тодоркината душманка,
Стояновата майчица,
на Стоян порти отваря,
Стоян мама си думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
къде е, мамо, Тодорка,
че ти ми порти отваряш
и ми кончето поемаш?
- Стояне, мама, Стояне,
като ме питаш, да кажа,
досега е, мама, хойкала,
с твоите девет чирака,
сега се е, мама, върнала,
легнала и заюснала,
няма я порти да отвори,
няма я да те посрещне.
Стоян се люто разсърди,
че влезе в къщи големи,
извади ножче, инжирче,
на Тодорка глава отряза.
Главата й се търкаля,
сладък й език говори:
- Що не ме, Стояне, събуди,
хубаво да ти разправя,
за твоята майчица,
за моята душманка,
дето ме е приспала
и люто наколадела.
Стоян му жалба дожаля,
че се в сърцето прободе
и на Тодорка думаше:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
майка ми да се находи,
с моите девет чирака.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020