* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Бояно, бела Бояно!
Секъде се е разчуло,
че си е Груйо бекрия;
девет е жени погубил,
я съм му, мале десета;
и мене кье да погуби!
- Вземи го, щерко Бояно;
Груйо се сега одрекал
от вино и от ракия;
он си е, щерко, напатил!
Вземала го е Бояна,
чакала го е Бояна
до двои петли, до трои,
товар борина изгоре,
свилен е чорап изплела,
свилен е ръкав ушила.
Нема Груйоте да дойде.
Пуста а дремка одрема;
а па свекърва говори:
- Мале свекърво, свекърво!
Пуста ме дремка одрема.
Кога изчука Груица,
Груица винопийца,
да ме събудиш, мале ле!
Свекърва, върла душманка;
тамън е она заспала,
ете, де иде Груица,
и на порти си изчука.
и макя му дочула.
Не си разбуди Бояна,
но си е она излела,
та си отвори портата.
А он на макя говори:
- Камо ми, мале, Боянка,
туку си ти ми излела?
- Са-нощ е, сино, играла
сос твои мили братета!
Влезна си хладна одая,
извади си влашки ножи,
наведе се, та я далува,
и устата му се пукнаха,
две капки кърви капнаха,
отсече й руса глава!
Глава скача, език дума:
- Таком бога, Груица,
са-нощ съм те чакала,
товар борина изгорех,
свилен съм ръкав ушила,
и свилен си чорап изплетох;
пуста ме дремка одрема.
Я на свекърва говорих:
- мале свекърво, свекърво!
Кога си дойде Груица,
ти мене да ме развикаш,
Груйоте да си посресна!
И он й тогава говори:
- Мале ле, мила майчице,
ширувай, та се нашири!
Все е от тебе, мале ле, -
девет съм жени погубил,
ни с една се не кердосах;
тая е, мале, десета!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020