* * *

Вдовец (старец) спечелва мома на облог

Колико е Лозенино поле,
колико е, пусто да е!
У него ми нийде нищо нема,
саде дърво ябленево;
под дървото кладенче,
под кладенче Лозена девойкя,
дето шие ситен свилен ръкав,
де го шие за пусто венчаванье.
Озгор, оздол - осмина сватове.
Ка ги виде Лозена девойкя,
метна ръкав на зелена трева.
Проговори Лозена девойкя:
- Таком Бога, осмина сватове,
оставете свирки и тупане,
положете бели фуруглици!
Излезнете, осем младожени,
кой преброи лискье на яблено,
кой прехвърли върше на яблено -
он кье земне Лозена девойкя!
Вси хвърляха - не прехвърлиха го,
вси броиха - не преброиха ги.
Метна очи проклето латинче,
метна очи, та лискье преброи,
метна ръка, та върше прехвърли!
Провикна се Лозена девойкя:
- Бело лице, защо ли те белим,
черни очи, защо ли ви сурмим,
половини, защо ви претегам,
кога кье е проклето латинче!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021