* * *

Вдовец (старец) спечелва мома на облог

Слънце се слага да зайдя.
Там, къде слънце захода,
тамо я равна равнина.
На равнината зелен бор,
под бора студен кладенец,
на кладенеца аргатя.
Голям са облог облагат -
кой кье ми бора надхвърли,
той кье ми земя Милкана,
Милкана, мома хубава.
Хвърлил я юнак - не можа,
хвърлил я вдовец - ни можа,
хвърлил я старец - надхвърли.
Ка го я Милка видяла,
викнала Милка да плача:
- Ой-ля-ля, Божа, до Бога!
И на прикия си думаше:
- Ой море, пуста прикийо,
за старец ли си родена,
старец да си те кердоса.
Я старец си й говори:
- Ма мълчи, Милкьо, не плачи,
я не те вземам за мене,
туку та вземам за моят,
за моят сина Стояна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021