* * *

Вдовец (старец) спечелва мома на облог

Дека слънцето захожда,
Раде ле, Раде, хубаво,
тамо е равна равнина,
и на равнина, Раде ле,
високо борче никнало,
и под борчето - юнаци.
Голем се облог облагат -
кой си борчето надхвърли,
ще вземе Радка хубава.
Хвърляле, надхвърляле се,
не могат да го надхвърлят.
Отдоле иде циганче,
десна си ръка размаха,
та си борчето надхвърли -
и Радка той ще си вземе!
Радка си плаче, та не ще:
- Не ща го, мале, не ща го!
Майка на Радка думаше:
- Вземи го, Раде, вземи го,
той ти е, мале, на късмет.
Циганче Радка думаше:
- Вземи ме, Раде, вземи ме,
ние сме хора богати,
имаме къщи високи,
имаме двори широки.
Радка с циганче тръгнала;
вървели, що са вървели,
стигнале село големо.
Като през село вървели,
във село къщи големи.
Радка циганче думаше:
- Тия ли са вашите къщи,
вашите къщи високи,
вашите двори широки.
Циганче Радка думаше:
- Нашите са, Радке, далеко!...
Вървели, колко вървели,
стигнале поле широко,
сред поле - черни катуне,
катуне с черни цигане.
Циганче Радка думаше:
- Ето ги, Радке, ето ги,
нашите къщи високи,
нашите двори широки.
Много е Радка плакала,
но нема какво да прави -
станала черна циганка.
Минали девет години.
Радка на пътя излела,
мъжко си дете държала.
Отдолу идат пътници,
Пътници-кални друмници,
те си на Радка думая:
- Каква е бела циганка,
а пък е черно детето!
Най-напред беше-вървеше
на Радка брат й - Стоянчо.
И той си сестра познава,
силно си сестра прегръща,
па си на Радка думаше:
- Хай да те, Радке, заведа
при наште майка и татко!
Радка се чудом чудеше,
дали да вземе детето,
дали пък да го остави.
Най-после Радка решава
да си остане циганка
детето да си отгледа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021