* * *

Старец и моми

Собрале ми се, насбрале
до седемдесет юнаци,
и едно старо старчишче,
от седумдесет години.
Кой кье прехвърлит зелен бор,
той да си вземит Янинка,
Янинка белограгянка.
Сите редия до седум,
десет юнаци до седум,
как зелен бор кя прескочи.
Стана ми старо старчишче,
запретна поли, ръкави,
си го прескочи зелен бор -
да си я зеде Янинка,
Янинка белограгянка.
Кога си дочу Янинка,
писна Янинка да плаче:
- Да леле, леле, до Бога!
Как кя се любит старчишче,
старчишче с бело брадишче?!
Са нокь да го любам,
нокьот да го губам!
Седна ми старо да тешит:
- Мълчи ми, мълчи, Янинке,
Янинке, белограгянке,
утре кье ми е събота,
задутре ми е неделя,
я кя си пода на пазар,
на пазар на бербер.
Я кя си брада избрича,
кя се стора млад юнак
от дванайсет години.
Я кя си купа въдица,
да си изтръгна жебурки...
Пак се Янинка не тешит:
- А море, старо старчишче,
кога си имаш седумдесет години!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020