* * *

Старец и моми

Дядо оре на могила,
в село му се тъпан чува...
Изпрегна си воловците,
закара ги в долчинката,
да ги яде вълчинката,
че отиде на бербера.
Обръсна си бяла брада,
че отиде на хорото,
улови се до момците,
че се пъчи на момите:
- Хубав ли съм, дядовата?!
- Хубав, дядо, и не твърде -
като прасе сополиво,
като коте гуреливо!
Разсърди се стар бял дядо,
разсърди се, догневя го...
Че си грабна крива брадва,
че насече криви дърва,
изправи ги на камина;
а пък баба посбута го,
посбута го, посмушка го.
Отговаря стар бял дядо:
- Умри, умри, дърта бабо,
че ме молят със три глави!
Падна дърво, тупна баба,
баба легна да позаспи,
дядо сяка, че й умряла...
Че прескочи дуварчето,
че отиде в хамбарчето,
че напълни чувалчето,
напълни го с бяло жито.
Че отиде на воденичка
със колцата магаричка,
че се мая два дни, три дни,
два дни, три дни, три недели.
Тръгна баба да го търси,
че отиде в двата дола,
съблече се досущ гола;
баба бърза, облича се,
дядо тича, подвлича се...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020