* * *

Старец и моми

Пустият му дядо Ради,
много се заглади,
колкото му остарява,
все по-хубав става.
Бялата брада обръснал,
кундурите лъснал,
позасукал си мустака,
накривил калпака.
Снощи вечер на мегдана,
хорото захвана,
нали е засукан дядо,
хвана се до младо,
кръшното хоро нарежда,
момите заглежда,
леко стъпва и подскача,
булките закача.
Неговата баба Неда
сърдито го гледа,
дядо тропа до забрава,
пей, пари не дава,
баба гледа и се звери
и от яд трепери,
лошо му се тя закани
само да го хване.
Дядо тръгва от хорото
весел из селото,
ала хич не предполага,
че има и тояга,
баба в тъмното се скрила
и се нагласила,
да му каже за награда,
какво му се пада.
Ето дядо иде вече,
баба го засече,
и започна да пердаши,
никой я не плаши.
Тупна кривак, хвръкна калпак,
разроши се мустак,
едва се дядо избави
с разпрани ръкави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020