* * *

Старец и моми

Орал дедо на ливаде,
на ливаде, на грамади.
Вчуло му се в село хоро,
в село хоро, в село песни,
та разпрегна воловене:
- Идите си, пущиневи,
и ваз доле и низ доле,
да ва едот въльковене,
въльковене и мечкини!
Мене моми още галет,
още галет, китки дават.
Та отиде на хороно,
та са льохна, та са чьопна
и попита малки моми:
- Хубав ли съм, малки моми?
- Хубав, хубав, мили стрику,
да ти не е стара баба.
Че отишьол у дома му,
ритна баба зад вратана:
- Умри, бабу, и със дене,
и със дене, и без дене
мене моми още галет,
още галет, китки дават,
та умирай, стара бабу,
и със тебе, и без тебе.
Че отиде на хороно,
та са льохна и са чьопна
и попитал малки моми:
- Хубав ли съм, малки моми?
- Хубав, хубав, мили стрику,
та ти не со жълти зъбе,
жълти зъбе, бела брада.
Та отиде у дома му,
та изчука жълти зъбе
и обърсна бела брада.
Пак отиде на хороно,
та се льохна и се чьопна
и попитал малки моми:
- Хубав ли съм, малки моми?
- Хубав, хубав, мили стрику,
като кутел без опашка,
като коса гарагашка.
Че са ворна у дома му,
фати баба за ръкона
и на нее тихо дума:
- Та оживей, стара бабу,
мене моми кашмероват,
мене моми на смех думат,
на смех думат, на смех имат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020