* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Горка й Маринка, горко сираче,
сиракувала й, ем бедувала,
тя й попаднала да се ожени.
Оженила са й горка й Маринка,
тя й попаднала на добро място,
на добро място, на добри хора,
на добър свекър, на зла свекърва
и на две зълви като две зъми,
на два девера като два смока.
Маринкината най-малка зълва
тя на Маринка тихо говори:
- Я хайде, бульо, дрехи да перем,
черните дрехи бели да станат,
белите дрехи черни да станат.
Колко ги й прала горка й Маринка,
черните дрехи дваж черни стават,
дваж черни стават, бели ни стават;
белите дрехи дваж бели стават,
дваж бели стават, черни ни стават.
Маринкината стара свекърва,
тя на Маринка тихо говори:
- Я хайде, булка, да обядуваш,
да обядуваш топла обяда.
Маринка мама, холан, послуша,
седнала ми е да обядва.
Веднъж лапнала, дваж извикала:
- Олеле, мамо, вода студена.
То не ми било топла обяда,
я най ми й било зъмя усойна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021