* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Станини до два мили девери,
до два девери сбор си сборуват,
до два девера, два мили братя:
- Откакто взехме нашата снаха,
нашата снаха Стана хубава,
никако конак не се изпразни,
не се изпразни нашата кукя!
Хайде да идеме в гора зелена,
да уловиме, змия усойна,
да я дадеме, за да я сготви,
за да я сготви Стана хубава,
за да я сготви риба тепсия,
риба тепсия, риба ягула.
Шчо ги дочула Станина зълва,
нихната сестра шчо й рекла:
- Стано хубава, ти мила снахо!
Сбор си чинеха до два ми бракя,
до два ми бракя, твои мили девери,
да ми отидат гора зелена,
да ми уловят змия усойна
и да я дадат, за да я сготвиш
риба тепсия, риба ягула.
Затоа Стано, ти мила снахо,
немой да каснеш риба ягула,
немой да каснеш и да се отруеш.
Стана сготвила змия усойна -
риба тепсия, риба ягула.
Шчо ми каснала риба ягула
и тогай Стана ми се отруила.
И шчо им рече на два девери,
на два девери, два мили бракя:
- Ейди девери, до два девери,
до два девери, два мили бракя,
ако не ви беше жал за мене,
како не ви падна жал за малото дете!
Туку ми рекла Стана,
и часот душа си дала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021