* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Когато беше Радка мъничка,
баща й беше сиромах,
сиромах, селски говедар.
Като се Радка повдигна,
че се баща й въздигна,
направи къщи високи,
високи къщи над хизба.
Турила е Радка да тъче,
хем тъче Радка, хем пее:
- Кой Боже, кой като мене,
кога бях аз мъничка,
баща ми беше сиромах,
сиромах, селски говедар.
Като се аз повдигнах,
че се баща ми въздигна,
направи къщи високи,
високи къщи над хизба.
Де е зачула буля й,
буля й некаилната,
че влезе в горна градинка,
повдигна плоча бял камък,
улови змия усойница,
че я на риба престори
и на зълва си извика:
- Калино Радке, булина,
я хайде да обядваме.
обедът е прясна риба.
Радка буля си думаше:
- Буле ле, братовице ле,
почакай, буле, почакай
да си дарето дотъка,
дарето коприненото
за свекър и за свекърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021