* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Горка Маринка, горко сираче,
сиракувала й девет години,
че я прибрал нейния стрика,
оженил я уж да отдъхне,
тя не отдъхна, най дваж въздъхна;
дето отишла, там заварила
свекър, свекърва и три ми зълви,
дор три ми зълви - три люти зъми.
Калина й Рада - зъмя у грамада,
калина Стойка - змия усойка,
калина Янка - зъмя пепелянка.
И три девера - три люти змея.
Привързала й тъненко платно,
тъненко платно, тънено дари;
че й отишла калина Рада
и на буля си тихо отговаря:
- Мо стани, буле, стани да идем -
маня наготви риба лакерда.
Отговаряше горка Маринка:
- Скоро съм яла, та не съм гладна.
Че й отишла калина й Стойка
и на буля си тихо думаше:
- Мор стани, буле, стани да идем -
маня наготви риба лакерда.
Отговаряше горка Маринка:
- Скоро съм яла, та не съм гладна.
Че й отишла калина й Янка
и на буля си тихо думаше:
- Мор стани, буле, стани да идем -
маня наготви риба лакерда.
Отговаряше горка Маринка:
- Скоро съм яла, та не съм гладна.
Че й отишла свекърва й
и на Маринка тихо думаше:
- Мор, стани, булка, стани да ядем,
че аз наготвих риба лакерда.
Че стана Маринка, отиде,
отиде хляб да яде.
Хапна Маринка, повтори,
дорде Маринка потрети,
тя се от душа отдели -
не било риба лакерда,
най било змия усойка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021