* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Мари, Калино, ляпа хубава,
ти не мой взема герджик Ивана,
че те не рачи Ваньова майка.
Рачи, не рачи, я ще го взема.
И го е взела герджик Калина.
Ваньова майка, нейна душманка,
тя я накара дрипи да пере,
дрипи да пере на бял Дунава -
белите дрипи църни да стори,
черните дрипи бели да стори.
Нали е, холан, божа работа,
белите дрипи църни станали,
черните дрипи бели станали.
Че си отиде герджик Калина.
Ваньова майка тя е сготвила,
тя е сготвила риба мряна.
Кога си дойде герджик Калина,
кога си дойде да ми планува,
седнала, холан, пладне да яде,
един къш хапна и се прирука:
- Любе, Иване, бърже доходай
не било, любе, риба мряна,
най-било любе змийка усойна,
та се отрови герджик Калина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021