* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Тръгнали свекър и свекърва
из гора зелена змия да дирят,
змия усойница, змия отровница.
Камък и дърво обръщат,
дирили и намерили.
В ново га гърне сварили,
в нова паница сипали.
Кат я в паница сипали,
зълва буля си думаше:
- Мър ела, бульо, да ядем!
Буля си зълва думаше:
- Не мога буля да дойда,
пустото платно малко остана.
Девер буля си викаше:
- Мама е сварила риба лакерда,
че га е сипала в нова паница.
Че стана буля, стана и отиде.
Първата хапка хапнала,
Езика й се схванал.
Че на зълва си тихо казала:
- Дайте ми вода да пия!
- Няма ми, бульо, няма,
мама я наляла на кокошките.
Втората хапка хапнала,
езика й се схванал.
- Дайте ми мър, зълво,
айран да пия.
- Нямаме, бульо,
мама го дала на циганките.
Тя се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021