* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Похвалил ми са Бобино свекре
на дюкянчето пред механата:
- Много ми й добра моята снаха,
моята снаха, булката Боба!
На ден стъкава девет коматя,
девет коматя платно кълчищно,
десети комат - платно памучно.
Отде го зачу нейна етърва,
нейна етърва, некаилката,
камък надигна, змия улови,
змия улови, чорба й сварила,
чорба й сварила, чорба рибена,
чорба рибена, чорба кисела,
че я викала да си обядват:
- Обядвай, како!
- Обядвала съм,
обядвала съм със овчарите!
Че е станала, че е вдигнала,
пладня станало, пак я викала:
- Пладнувай, како!
- Пладнувала съм,
пладнувала съм със орачите!
Че е станала, че е вдигнала,
вечеря стана, пак я сложила,
пак я сложила, пак я викала:
- Я ела, ела, булката Бобо,
я ела, ела, да вечеряме!
Че е станала, че е седнала,
че е седнала да си вечеря,
два пъти сръбнала, три пъти викнала:
- Олеле, тейно, тейно, умирам,
тейно, умирам, тейно, отивам!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021