* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Свекър, свекърва
в гората лягат,
в гората стават,
камък обръщат,
камък и дърво,
змия си търсят,
змия усойна,
за да отровят
тяхната булка.
Змия намират
и я сваряват,
седнали обед,
обед да правят.
Зълвата вика:
- Мър, яла, бульо,
обед да правим,
обед да правим,
риба да ядем,
риба да ядем,
риба скабрица!
Булята вика:
- Яжте, калинче,
аз няма д' дойда,
дано изтъка
туй пусто платно,
свекървиното.
- Мър, яла, бульо,
риба да ядеш!
Булята стана,
стана, отиде
риба да яде.
Първата хапка
като преглътна
и се развика:
- Скоро, калинчо,
капка водица!
- Мър, няма, бульо,
майка я изля
на кокошките.
- Скоро, калинчо,
лаичка айрянчец!
- Мър, няма, бульо,
лаичка айрянчец,
майка го дала
на циганките.
- Скоро, Стояне,
капка водица!
Че тръгнал Стоян
за вода д' иде.
Докато иде
до вратичката,
калинчо вика:
- Върни се, батьо,
буля умряла!
Стоян се върна -
тя още жива.
Че пак си тръгна,
за вода д' иде.
Докат се върнал,
тя си умряла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021