* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Сирак останала хубава Мара,
че се Мара малка омъжи,
че изпаднала на зла свекърва,
на клета зълва.
Накарали я дрехи да пере,
прала е Мара до синя пладня,
белите дрехи черни да станат,
а черните - бели да станат.
Прала и плакала,
синя пладня е станала:
- Хайде, майко, да пладнуваме.
- Пладнувай, Маро, пладнувай, снахо.
Ний пладнувахме със Стоян.
Седнала Мара да пладнува-
прясна пита, че прясна риба.
Веднъж опита, дваж не повтори.
Че се Мара ясно провикна:
- Бързо, Стояне, вода студена,
че ме отрови твоята майка,
твоята майка, мойта душманка, Стояне.
Стоян вода потърси,
в шарени стомни вода няма
и се Мара удушава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021